Archive for април, 2007

“ Хлябът, който слиза от Небето “
април 24, 2007

“ Хлябът, който слиза от Небето “

За да се създаде един хляб, който да нахрани сърцата на Божиите люде са нужни тези съставки: зърно, сол и вода.

Зърното е Божието слово, което Бог посява в сърцата ни и то там умира, пониква и ражда плод според вида си , т.е. ражда друго зърно.

“… тъй като се възродихте, не от тленно семе, а от не тленно чрез Божието слово, което живее и трае до века. “ 1 Петр. 1:23

Но, за да стане хляб е нужно това зърно да се превърне в брашно.
Как става това? Това става чрез Вяра!
Чрез вяра се приема Божието Слово и тя е тази, която стрива зърното в сърцето ни и образува брашното.

Другата нужна съставка за хляба Небесен е водата.
В Словото Бог казва, че Святият Дух е тази вода, но тя също извира в сърцето ни чрез Вяра.

“Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието.
А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото [Светият] Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил.” Йоан 7:38,39

И ето, че вече тестото е готово, но все още не е овкусено. То се овкусява чрез солта.

Добро нещо е солта; но ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си, и мир имайте помежду си. “ Марк 9:50

“ Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората. ” Мат. 5:13

Солта е Божията любов в сърцата ни. Ако нямаме Божията любов в себе си нищо не сме. Затова Божието Слово казва ако солта ( т. е. любовта в сърцето ни ) обезсолее, с какво ще се осоли? Какво е нужно да се осолява? Не е ли това сърцето, което да се уподоби на Небесния хляб и да участва в Господната вечеря. Защото само едно сърце уподобено на Небесния хляб става участник в живота на Исус, в смърта Му и след това жител на Небесния Ерусалим.

Но все още хлябът не е изпечен, за да е готов за консумиране. Как се изпича хляба? В огън разбира се.
Бог ни поставя да сме в огъня, за да ни изпита и опече хляба. Поставя ни в огнена изпитня, както постави и даде Сина Си да умре за нас. Той прекара Сина Си през огъня на Своята любов, за да стане Вечен Небесен Хляб, даряващ живот на всеки, който иска да яде от Него.
Огънят изгаря ненужните примеси в сърцето ни и ни опича. Опича вярата ни и ставаме твърди в Христа.

“Възлюбени, не се чудете на огнената изпитня, която дохожда върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно;
но радвайте се за гдето с това вие имате обещание в страданията на Христа, за да се зарадвате премного и когато се яви Неговата слава.” 1. Петр. 4:12,13

“всекиму работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е.
Тоя, комуто работата, която е градил, устои, ще получи награда.” 1. Кор. 3:13

А наградата не е ли това да живеем за винаги в небесния дом на Отца?
И така, за да се уподобим като нашият Небесен хляб – Исус, не трябва да се страхуваме да влезем в огъня. Защото влезли в него Исус ще е там до нас, както беше и със Седрах, Мисах и Авденаго.
Бог знае колко е нужно да стоим в огъня, за да ни опече.
Нека да не се страхуваме Той няма да позволи да станем прегорял хляб, който не ще може да нахрани никое друго сърце, защото прегорелият хляб носи само горчивина.
Нашият Отец знае колко можем да носим и до къде ни е силата. А там където свършва нашата сила идва Неговата.
И така всеки минал през огъня, станал Божии хляб, може да нахрани брат си и сестра си със своя пример и своя живот.
Може да помогне на неутвърдените в Христа да порастнат и да станат съобразни и те на Небесния Хляб Исус.
Каква по – голяма радост от това да родиш плод според вида си?
Плод, който да поднесеш на Небесния ни земеделец, защото Той пръв трябва да вкуси от плодовете си.
Плод за който да жертваш себе си, да сложиш сърцето си в огъня, за да зарадваш сърцето на възлюбения си Господ.

Сърцето ни се превръща в Небесен хляб само тогава когато са на лице трите Божии съставки – зърното, солта и водата.
Ако липсва една от трите няма да може да се създаде хлябът съобразен на Исус.
Може да се получи хляб но само някакво измислено подобие. Но тогава не Господ ще е твореца и майстора му но дявола, който винаги ще се опитва да имитира Божието но никога не ще може да достигне до Неговото съвършенство.
Там, където го няма зърното е останала само сламата. Защото тя е остатъчният материал след жетвата на пшеницата. Когато от пшеничния клас се отронят зрънцата остава само сламата. Житният клас съдържа в себе си зърно и ние ставаме житни класове когато вярваме в Исус и живеем в Словото Му.
И така ако липсва зърното остава сламата а тя също е приготвена за огън. Но за нея огънят е друг казва Словото. Не огънят на Божията любов а неугасим огън.

“Аз ви кръщавам с вода за покаяние; а Оня, Който иде след мене, е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да понеса обущата; Той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън.
Лопатата е в ръката Му, и Той здраво ще очисти гумното Си, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори в неугасим огън. “ Матея 3:11,12

Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се уприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си;
но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.
А когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.
А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите?
Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим?
А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото.

Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми. “ Матея 13:24-30

И ето тази притча Исус ни остави с която да утвърди сърцата ни в Истината на Словото Си.

“Тогава Той остави народа и дойде вкъщи. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.
А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;
нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия;
неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века; а жетварите са ангели.
И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века.
Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие,
и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца Си. Който има уши [да слуша], нека слуша.”
Матея 13: 36-43

Ето още нещо за солта.
Словото казва:
“Защото всеки ще се осоли с огън, и всяка жертва ще се осоли със сол.“ Марк 9:49

Ако жертвата се осолява с огън, то следва ,че солта е Огънят на
Господа , Огънят на Неговата любов.За да бъдем осолени ние трябва да се жертваме. А жертва има там където има любов към Отца.
Как човек обезсолява и не може да направи тесто за Божия хляб? Като спре да мисли за горното и започне да мисли за долното, като спре да отдава внимание на Невидимия и започне да търси видимото. Като спре да се жертва за Небесното Царство и престане да бъде жертвения юнец на Исус.
Там където няма жертва, няма и сол.
Нямаш ли сол биваш изхвърлен вън и тъпчен от хората.( Матея 5:13)
Нямаш ли сол в себе си, нищо не струваш.
Нямаш ли любов в сърцето си нищо не си.
“Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.
И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.”
1. Кор. 13:1,2

Най – важното за хляба е в кой огън ще се опече. Има огън, който докарва живот има и неугасим огън където “червият им не умира” .
Днес е времето когато всеки решава в какъв огън да гори. Има огън за всички.
Днес е времето когато трябва да оставим земните грижи и проблеми, защото те са тези, които пречат да не родим хляба Небесен в сърцето си и те са тези които ни правят безплоден.

“А посяното между тръните е оня, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото, и той става безплоден.”
Матея 13:22

Днес е времето когато трябва да се замислим в кой огън да прекараме вечността. В огъня на Отеческата Любов или в другия огън.

И накрая на това Божие Слово ви поздравявам с тези стихове от посланието на Юда.

“А вие възлюбени, като назидавате себе си в нашата пресвята вяра и се молите на Святия Дух,
пазете себе си в Божията любов, ожидайки милостта на нашия Господ Исус Христос за вечен живот.”
Юда 20,21

Бъдете благословени!